Ученици

Ученици творят

Сълза

Една мъничка сълза
се стича бавно и мълчаливо
по подпухналото ми
от плач лице,
което се опитвам
да скрия с изцапаните си ръце.

И тази мъничка сълзичка
е най-истинска от всички.
Тя е най-горчива и болезнена,
но е чиста, като детските очички.

И когато пада върху
кървавата рана, която
аз сам отворила със нож,
тя, сълзата зараства, като белег-
още един, още по-нов.

И за всички тези белези по нас
ние сме си виновни.
Защото се поддаваме
на грешките си, тъй чаровни.

Какво съм аз?

Какво съм аз?-
От голямата Вселена
една малка прашинка.
Какво съм аз?-
Листенце от Светът
приличен на градинка.

И всеки, ако се замисли,
какво е той,
ще осъзнае,
че за себе си нищо не знае.

Всъщност, всеки е такъв
какъвто иска да бъде,
въпросът е, дали има смелост,
мечтите си да сбъдне.

България

България –
страна с гордост и чест.
България –
страна със традиции и слава,
страна с много
силна вяра.

България –
моя родина
и мой дом.
България –
мой вечен
подслон.

България –
едно красиво
кътче от Земята.
България –
тя е моя мъничък сарай,
който всъщност
няма край.

Tомислава Захариева,VIа клас