Баба Марта бързала, мартеници вързала

Настъпи един от най-любимите и очаквани празници за малки и големи - Баба Марта. Учениците от ОУ "Панайот Хитов" с желание се подготвяха за празничния ден месеци по- рано, като изработваха собственоръчно мартеници, картички, вази и много други неща. Накрая събраха всичко и организираха ежегодния Мартенски базар, който се проведе от 27 февруари до 01 март, като още в началото почти всички красоти бяха изкупени от деца, учители и родители.

Имахме си на гости и истинската Баба Марта, която мина по класните стаи и закичи всички за здраве, щастие и берекет.

А знаете ли всъщност каква е историята за Баба Марта? Едва ли има българин, който да не е чувал поне едно или две поверия, свързани с Баба Марта или пък не е слушал легенди за възникването на този древен обичай. Според поверието на 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.

Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.